История на проучванията

1980г. италиянските археолози Мария Болини и Дарио Джорджети

През месец април 1957 год. на проф. Велков, тогава научен сътрудник в археологическият институт на БАН, било възложено да дойде в Арчар и да проведе сондажи проучвания. Те били предизвикани от едно масово унищожаване на римския некропол на Рациария в местността "Парлозите". Проведени били разчиствания на погребения и саркофази, събран бил много и разнообразен керамичен материал на тухли с печати. Проучени били и част от разрушените тухлени гробове и мраморни саркофази В периода 1958-1962 год. заедно с Йорданка Атанасова, тогава директор на Археологическия музей във Видин, били проведени проучвания със задача да се установи приблизително посоката на западната крепостна стена.

През 1968 год. са открити основите на някои обществени и частни сгради, очертано е приблизителното място на западната и северната крепостна стена. Откриват се и много метри от двата водопровода на Рациария в извънградското пространство. В резултат на тези първи разкопки, които са прекратени поради липса на средства е установено в общи линии пространство върху което през V-VІ век се е издигал римския град Рациария.

През 1974 год. Секцията за Антична археология при АИМ на БАН определя за главен ръководител на археологическите проучвания на Рациария ст.н.с. Янка Младенова. По късно през 1976 год. в ръководството на обекта влиза и Георги Александров уредник в градския исторически музей в Монтана, а от АИМ при БАН Гергана Кабакчиева. През 1978 г. в разкопките се включи екип от археолози от университета в Болония - Италия, под общото ръководство на проф. Донанкарло Сузини. В последвалата ежегодна работа основно участие вземат проф. Мария Болини, д-р.Джорджети. След 1981 год. българският екип е разширен. От АИМ на БАН участвуват: проф. Велизар Велков, ст.н.с. Добринка Найденова, ст.н.с. Георги Кузманов, н.с. Бистра Божкова, от Окръжен исторически музей - Йорданка Атанасова, Антоанета Николова.

В програмата за проучванията на Рациария залягат два проблема - укрепителната система и градоустройството. Италианските археолози откриват останките на крайградска вила с многоцветна подова мозайка от Първата половина на III век, разположена на високия бряг на р.Дунав в м. Илията, недалеч от сегашното пристанище. Българският екип проучва голямо пространство по протежение на западната крепостна стена. Установено е мястото на няколко кули и хронологията на укрепителната система.

     

Поредицата Ratiariensia, в която са публикувани резултатите от археологическите проучвания до 1991 г.