Писмени извори

Певтингеровата карта (края на 3-4 век)

Името на града е засвидетелствувано в много форми, но официалната е Ratiaria, която се определя като производна от латинската дума ratis – вид боен кораб. В надписите това име се среща от началото на 2 век. През 1-3 век името на града не се открива в исторически съчинения и това се обяснява със спокойното му развитие през този период. То попада единствено в "География"-та на Клавдий Птолемей (2 век) като Рациария Мизийска. Също и в Певтингеровата карта, съставена през 4 век, но по образец от втората половина на 2 в., като Ratiaris и в Пътеводителя на император Антонин, съставен в края на 3 век по архетип от времето на Каракала

Най-ранното сведение за града е на Дион Касий (3 век). Според него през февруари 29 г.пр.Хр. Марк Лициний Крас предприел поход срещу бастарните. Преследвайки ги по долината на река Тимахус (днешен Тимок) той достигнал в земите на мизите, където обсадил и превзел най-силната мизийска крепост. Зараждането на римския град най-вероятно може да се свърже с дейността на Гней Корнелий Лентул, който през 1-4 г. поставил гарнизони по десния бряг на Дунава, за да отблъсква често нахлуващите даки. Вероятно цивилното селище, възникнало около военния лагер първоначално е имало статут на canabae. Предполага се, че тук е ставало претоварването на стоките, идващи от запад, както и на тези от Долния Дунав за Адриатическото крайбрежие и Италия. Градът е бил и важно пристанище за снабдяването на западната част на полуострова със сол.

Notitia Dignitatum

След края на Втората Дакийска воина през 106 г. император Траян основал 5 колонии, едната от които е Рациария. Колониите били градове с най-голяма степен на автономност, като всяка от тях представлявала модел на самия Рим. Пълното название на града знаем от надпис от 125 г. – Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. През 2 век градът се споменава от Клавдий Птоломей като "Рациария на мизите, колония".През 2 и 3 век Рациария е проспериращ град, организиран по италийски образец. Тя е и голям занаятчийски и търговски център – тук е разположен важен митнически пункт.

След изоставянето на отвъддунавска Дакия през 272 г. Рациария е провъзгласена за столица на новоучредената провинция Крайбрежна Дакия. Тук са резидирали военният и административният управител на провинцията. През 4 век Рациария се превръща и във важен християнски център. Изворите споменават епископи на Рациария – Paulinos, Sylvester, Palladius. Според историка Приск, през първата половина на 5 век Рациария е "голям и многолюден град". По време на разкопките на западната крепостна стена е открит надпис, стоял на входа на града и гласящ "Анастасиева Рациария ще процъфтява завинаги".

Надпиът "Анастасиева Рациария ще процъфтява завинаги"

През 6 век Рациария се споменава като "метрополис" (главен град сред останалите) в Пътеводителя на Хиерокъл. През 586 г. според Теофилакт Симоката градът е разрушен от аварите.