Ситуационен план на Рациария с предполагаемите граници на крепостта и местата на новолокализирани обекти
Кликнете върху картата, за да видите подробности

Подравняване на иманярските изкопи и изнасяне от територията на обекта на епиграфски и архитектурни паметници



Спасителните действие на обект "Калето" до с. Арчар – античната Colonia Ulpia Traiana Ratiaria се проведоха от 21.10.2010 до 25.11.2010 г. в съответствие със Заповед на Министъра на културата № РД 9К-0202/11.10.2010 г. за приемане в защитена площ на Община Димово и организиране условията за съхранение, опазване и експониране на движими културни ценности от територията на Рациария. Спасителните проучвания се проведоха под ръководството на Красимира Лука (Разрешение за спасително археологическо проучване № 355/21.10.2010 г.) и в присъствието на Пламен Иванов – Регионален инспектор за Район северозападен в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" на МК. Финансовата подкрепа за тези действия беше осигурена от Общинска администрация – град Димово, както и от частни спонсори в лицето на инж. Станислав Станчев (Метал Транс), Александър Георгиев (Булпласт) и адв. Ирена Александрова.

В рамките на спасителните проучвания на терена на античен обект Colonia Ulpia Traiana Ratiaria бяха предприети следните действия:

1. Подробен оглед на цялата територия, върху която се регистрират културни останки в м. "Калето". Фотодокументиране и локализиране на движими и недвижими културни ценности.

2. Събиране и документиране на подемен археологически материал, съответно битова и строителна керамика, монети, метални находки и др.

3. Проверка състоянието на проучените до 1991 г. и консервирани архитектурни останки от укрепителната система и обществени сгради.

4. Засипване на иманярски изкопи и подравняване на терена в югоизточния сектор на м. "Калето".

5. Документиране на епиграфски и архитектурни движими културни ценности.

6. Изнасяне от терен и експониране на движими културни ценности.

Предварителни резултати:

1. Огледът на територията на обект "Калето" показа, че иманярската интервенция е засегнала площ с дължина от около 2 км. (изток – запад) и широчина 1 км. (север – юг), което покрива изцяло определените с протокол от 20.04.1994 г. граници и охранителна зона на обекта. Някои от иманярските изкопи достигат до дълбочина над 10 м. и са разкрили останки от сгради и множество архитектурни детайли, които се наблюдават върху цялата площ на обекта. Бяха документирани местата на общо 38 движими културни ценности, между които богато украсени бази и капители, колони, корнизи, конструктивни елементи, части от надгробни паметници, саркофази и др.

2. В секторите, проучвани до 1991 г. консервираните останки не са засегнати от иманярска интервенция. Около тях незаконни изкопи обаче са разкрили още части от сгради и помещения, които задължително трябва да бъдат проучени чрез спасителни теренни разкопки.

3. Подравняването на иманярските изкопи в югоизточния сектор на "Калето" разкри останки от нелокализирана сграда с големи размери, както и впечатляващи архитектурни елементи (3 броя капители и база от колона) с богата пластична украса, датиращи от началото на II в.

4. При обхождането на територията на обекта, както и от подравнителните действия в неовия ЮИ сектор, беше събран богат подемен археологически материал, включително строителна и битова керамика с печати на производителя, 80 броя монети, метални находки, части от подова настилка и стенописна украса. Обработката на този материал показва, че иманярската интервенция е достигнала и засегнала пластове от ранно-римския период, включително и на места, за които предходните проучвания предполагат обитаване единствено през византийския период.

5. През 2010 г. от територията на археологическия обект бяха изнесени и експонирани 2 броя епиграфски паметника и 4 броя архитектурни елементи. В процеса на спасителните действия бяха документирани и намиращите се пред Полицейския участък на с. Арчар движими културни ценности, което позволи създаването на временна експозиция в читалище "Образование" в с. Арчар, включваща 5 надгробни надписа, 1 посветителен, 4 капителя, 1 корниз, 3 фрагмента от колони и 1 база от колона. Движимите културни ценности, формиращи експозицията, бяха предадени за съхранение от регионалния инспектор Пламен Иванов на Емил Георгиев – кмет, с. Арчар, Община Димово и Евгени Цветков – председател на читалище Образование, с. Арчар, Община Димово чрез Приемно-предавателен протокол.

Сграда, северно от Резиденцията на управителя на провинцията (№ 2)



Останките от тези градежи са документирани през 2010 г. Те показват абсидална в план сграда, ориентирана север-юг. В отворите на стените личат останки от стенно отопление, а иманярските изкопи са изхвърлели настрани голямо количество изцяло запазени тухли от градежа. Сградата е разположена само на 30 метра северно от Резиденцията и планът й подсказва, че вероятно става въпрос за малка банска постройка.

Монументална сграда в района на Големите Терми (№ 4)



През 1976 г. е напарено заснемане от въздуха на античния град Рациария. На тази въздушна снимка в югоизточния край на укреплението личат очертанията на огромна сграда с правоъгълен план, в който са вписани симетрично различни помещения и зали. От юг планът на сграда завършва с три абсиди. Подобни сгради имат паралели с плановете на банските постройки от т.нар. императорски тип. Площта на тази предполагаема баня в Рациария възлиза на около 9 декара – значително повече от всички изследвани у нас антични бани, включително от известните терми в Одесос (днешна Варна)

През 2010 г. от това място буха извадени и документирани три монументални капитела с релефна украса, чиято датировка попада по времето на император Хадриан (началото на 2 век). Капителите вероятно принадлежат на сграда с впечатляващи размери, тъй-като на терена в иманярските изкопи личат добре запазени зидове с дебелина над 1 метър.

Decumanus maximus на Колония Рациария (№ 5)



Разкриването на част от централната улица на града с посока изток-запад може да бъде определено като най-важното откритие по време на подновените проучвания. По време на предходните проучвания са били разкрити части от улични платно, но отнасящи се предимно към времето на 5 и 6 век. Само при западната порта е установена запазената част от първоначалната настилка с големи каменни плочи, датирана в началото на 2 век.

Д. Джорджети приема, че крепостта на Рациария първоначално е с квадратна форма и че по-късно е разширена на юг като придобива правоъгълна форма с размери 426 (север-юг) на 284 метра (изток-запад). Разкритото през 2011 г. трасе на декумануса е разположено на 500 м. източно от Западната порта, т.е. почти двойно по-далече от предполагаемите 284 м. широчина на града. Приликата с настилката, открита при портата датира разкритата улица също във 2 век, което показва, че още по това време градът е бил със значителни размери.

Пещи за производство на битова керамика (№ 6)



Само на 50 метра северно от Резиденцията на управителя на провинцията, през 2011 г. бяха открити и документирани останки от производствен център. Вероятно пещите са съдържали заредена продукция, тъй като сред разбитите от иманярите пластове присъства и голямо количество неизпечени съдове.

Въпреки дългогодишните изследвания в Рациария, за производството на керамика и видът на тази продукция не беше известно почти нищо. Новоразкритите пещи показват че в града са били произвеждани изключително качествени съдове, по-близки до италийските центрове, отколкото до тези, известни от България (Бутово и Павликени). Изключително интересно е и присъствието на голямо количество керамика, покрита с черен лак.

Монументална сграда с добре запазени останки от хипокауст (№ 7)



В югоизточната част на Калето и извън предполагаемите очертания на крепостта, през 2011 г. бяха документирани и впечатляващи останки от сграда с големи размери. Сградата е притежавала отоплителна инсталация (хипокауст), която в момента е много добре запазена. Откриването на терен на тухли с печати на L. Coelius Primus, което датира сградата в Късната Античност.

Останки от сграда в северозападния ъгъл на крепостта (№ 9).



Зидовете, разкрити от иманярите в различни части на Калето дават информация за местоположението на нови и неизследвани съоръжения. Твърде вероятно, намиращите се на по-голяма височина на повърхността градежи могат да бъдат отнесени към последния период на обитаване на града.

В северозападния ъгъл на крепостта през 2011 г. бяха документирани останки от още една сграда, неизвестна до този момент на науката. Градежът подсказва, че сградата е била монументална и е следвала посоката на укрепителното съоръжение. Разположена е на самия ръб на платото.

Средновековното селище (№ 8)



При предходните разкопки са били откривани монети от Х век., но останки от обитаване от този период не са били локализирани. Всъщност, средновековното селище в м. Калето вероятно е било разположено на мястото на бившата Археологическа база, в момента също изцяло разкопана от иманярите. Под пластта от края на 20 век (всъщност бетонна настилка) бяха събрани фрагменти от керамика, принадлежаща на времето на Първата Българска Държава. В близост до мястото и западно от него, отново разпръснати керамични фрагменти показват, че селището е продължило своето съществуване и през 13-14 век.